Как да избереш хостинг, без да плащаш за бавен сайт?

Повечето хора мислят за избора на хостинг веднъж – в деня, в който правят сайта. После не го пипат с години и си спомнят за него в най-лошия възможен момент, когато сайтът не се отваря, а в същия ден върви кампания.

Това не е технически въпрос, а въпрос на последствия. Бавен сайт значи хора, които си тръгват, преди да стигнат до офертата. Паднал сайт значи обаждания, които отиват при конкурента.

Тук няма класация и няма препоръчана фирма. Има критерии, с които можеш да оцениш всяка оферта сам, включително тази, която ползваш в момента.

Защо е важен хостинга?

Хостингът определя три неща – колко бързо сървърът отговаря на заявка, дали сайтът издържа, когато дойдат много хора наведнъж, както и колко бързо се възстановява сайта, когато нещо се счупи.

Не решава останалото. Снимки по няколко мегабайта, тежка тема и трийсет плъгина не се оправят с по-скъп сървър. Плащаш повече всеки месец и получаваш същия бавен сайт, защото проблемът пътува заедно с него.

Това е най-честата грешка, която виждам. Човекът мигрира при друг доставчик, защото някой му е казал, че първият е слаб, после плаща три пъти повече и не разбира защо нищо не се е променило.

Правилният ред е обратен. Първо виждаш къде е тежестта, после решаваш дали тя изобщо е на сървъра.

Време до първия байт (Time to First Byte)

Това е времето от момента, в който браузърът поиска да зареди страницата, до момента, в който получи първия байт отговор от нея. Почти изцяло е работа на сървъра и на това, което има на него.

Ориентирът е под 0,8 секунди. Над това всяко следващо нещо на страницата тръгва със закъснение, което не може да се навакса, колкото и да е олекотен дизайнът.

Какво влошава това време? Претоварен споделен сървър, липса на кеширане, тежки заявки към базата от зле написан плъгин и физическото разстояние между сървъра и посетителя. Ако клиентите ти са в България, а сайтът стои на машина в Съединените щати, разликата се мери и не е малка.

Времето до първия байт е първото число, което гледам при нов проект. То разделя разговора на две – дали говорим за сървъра, или за сайта.

Как проверяваш сайта си, преди да избереш хостинг?

Не ти трябва платен инструмент. Трябват ти полеви данни, тоест измерванията от реалните посетители на сайта ти, а не от тестова машина в идеални условия.

Лабораторният тест ти казва как би се държал сайтът. Полевите данни ти казват как се е държал при хората, които наистина са го отваряли, от техните устройства и техния интернет. Когато двете се разминават, вярваш на полевите.

Направи следното. Пусни теста веднъж на тежка страница – начална или продуктова, и веднъж на най-лека страница, която имаш, например контактната. Ако и лекото се отваря бавно, причината е в сайта. Ако лекото лети, а тежкото пълзи, причината е в самото съдържание.

Повтори същото вечер и в най-натоварения си час. Сървър, който се държи нормално нощем и буксува в пика, ти казва всичко за ресурсите, които ти се полагат.

Ресурсни лимити – частта, която никой не ти показва

Думата неограничен в офертите се отнася за дисково пространство и трафик. Те рядко те интересуват. Важните са други лимити, за които не пише нищо на видно място.

Това са нещата, които реално свършват:

• Процесорно време, разпределено за твоя акаунт;
• Оперативна памет за процесите на сайта;
• Брой едновременни заявки, които сървърът обработва вместо теб;
• Брой файлове в акаунта, който при WordPress с много плъгини се запълва по-бързо, отколкото очакваш.

Важното не е какъв е лимитът, а какво се случва, когато го достигнеш. При едни доставчици сайтът просто се забавя. При други връща грешка и за посетителя сайтът не се отваря. При трети акаунтът се спира до разговор с теб.

Питай предварително хостинг компанията за това. Отговорът ти казва повече за доставчика от цялата му начална страница.

Споделен, VPS или управляван хостинг

Трите се различават по това колко от машината е твоя и колко от работата по нея остава за теб. Цената следва това, не обратното.

При споделения хостинг стоиш на един сървър заедно със стотици или хиляди други сайтове и делите общия ресурс. Работи добре, докато конкурентите се държат прилично и твоят сайт не е станал известен. При виртуалния частен сървър ти се заделя собствено място в процесор и памет, което никой не може да го вземе, но конфигурацията и поддръжката стават твой проблем или на програмиста ти. Управляваният хостинг е средата между двете – заделен ресурс, но доставчикът поема настройките, обновяванията и сигурността.

Ето кога всяко от трите има смисъл:

Вид	Подходящ за	Какво се иска от теб
Споделен	Сайт за услуги, блог, магазин с умерен трафик	Нищо техническо
Управляван	Магазин с редовни кампании, сайт с пикове	Нищо техническо, по-висока месечна такса
Виртуален частен сървър	Тежки платформи, специфични изисквания	Човек, който го поддържа

Преминаването към по-висок план има смисъл само когато си опрял в лимит, не когато сайтът ти е бавен. Това са различни проблеми и се коригират по различен начин.

Бекъп и връщане назад

Всеки доставчик пише, че прави резервни копия. Думата нищо не значи, докато не чуеш отговора на три въпроса – колко стари архиви се пазят, колко време отнема връщането и колко струва то.

Има разлика между копие отпреди седем дни и копие отпреди трийсет. Ако нещо се счупи без да забележиш – изчезнали снимки, счупена форма за запитване, сгрешен превод на тема, обикновено разбираш след седмици. Седемдневно копие в този момент е безполезно, защото вече съдържа проблема.

Втората част е скоростта. При едни доставчици връщаш сам архив от панела за минути. При други пускаш заявка и чакаш отговор, който може да дойде на другия ден. Разликата между двете при магазин се мери в пропуснати поръчки.

Третата част е цената. Някои взимат такса за всяко възстановяване и това се разбира точно когато имаш нужда. Питай предварително и искай отговора писмено.

Независимо какво ти отговорят, дръж едно свое копие на място, което не е при тях. Акаунт, който е спрян по някаква причина, обикновено спира и достъпа до архивите в него.

Поддръжка – за какво точно плащаш?

Поддръжката е услугата, която купуваш, без да го осъзнаваш. Сървърите на сериозните доставчици се различават по-малко, отколкото обещават сайтовете им. Хората зад тях се различават много.

Проверимо е предварително и отнема десет минути. Пиши им въпрос преди да си станал клиент, за предпочитане вечер или в събота. Гледаш две неща – за колко време отговарят и дали отговорът е по същество или е копиран от помощния им център.

Второто, което се проверява, е обхватът. Повечето доставчици поемат всичко до нивото на сървъра и спират дотам. Проблем в темата, в плъгин или в кода на сайта не е техен ангажимент и е редно да го знаеш, преди да разчиташ на тях.

Езикът също има значение, ако ще се разбираш с тях в напрегнат момент. Поддръжка на български в работно време върши повече работа от денонощна поддръжка, с която си пишеш трудно.

Миграция – какво питаш, преди да преместиш сайта?

Повечето доставчици прехвърлят сайта безплатно, за да те спечелят. Това е добра оферта, но има няколко неща, които се уточняват преди, не след преместването.

Първо, кой носи отговорност, ако нещо се счупи по време на прехвърлянето и колко време сайтът може да е недостъпен? Второ, пренасят ли и пощенските кутии със съдържанието им, защото това се пропуска често и се сеща човек, когато вече няма достъп до стария акаунт.

Трето, и най-важното – не прекратявай стария хостинг, докато новият не работи поне няколко дни. Старият акаунт е твоята пътека назад и струва една месечна такса. Това е евтина застраховка.

Ако сайтът ти носи запитвания, насрочи прехвърлянето за най-слабия ти час, не за понеделник сутрин.

Кога проблемът не е в хостинга?

Сменил си доставчика, платил си повече и сайтът пак се отваря бавно. Това се случва често и причината обикновено е една от няколко.

Снимки, качени директно от телефон, без да са компресирани. Тема, която зарежда шрифтове, икони и скриптове за функции, които не ползваш. Плъгини, които си пробвал и си забравил да махнеш. Чужди скриптове за чат, карти и проследяване, които се трупат с години.

Нито едно от тези неща не се оправя с по-скъп сървър. Оправят се в сайта, а разликата обикновено е по-голяма от тази, която изисква смяната на хостинга. Това вече е работа по техническата част на сайта, не по сметката за хостинг.

Затова редът е такъв – първо виждаш къде е проблема, после вземаш решение как да се коригира.

Какво да питаш, преди да платиш?

Прати тези въпроси на доставчика, при когото си тръгнал, и на този, при когото си в момента. Отговорите, сложени един до друг, решават въпроса без никаква класация.

• Какви са лимитите за процесор, памет и едновременни заявки по този план?
• Какво става със сайта, когато лимитът се достигне – забавя се, връща грешка или акаунтът спира?
• Колко време назад пазите резервни копия и на какъв период се правят?
• Колко време отнема възстановяване и има ли такса за него?
• Мога ли да върна сам архив на сайта от панела, или минава през заявка към вас?
• Къде физически е сървърът?
• Включено ли е кеширане на ниво сървър и как се изключва при нужда?
• Какво поема поддръжката ви и докъде спира намесата ви?
• В какви часове отговаряте и на какъв език?
• Прехвърляте ли сайта, пощата и всичко от друг акаунт, за колко време и кой отговаря при проблем?
• Каква е цената при подновяване, а не промоционалната за първия период?

Последният въпрос спестява най-много пари. Голяма част от ниските начални цени се удвояват или утрояват на втората година и това го пише в общите условия, не в офертата.

Хостингът е основата, върху която стои всичко останало, и затова се избира по отговори, не по цена и не по класация. Три числа ти дават почти цялата картина – времето до първия байт, лимитите на плана и времето за връщане от резервно копие.

Ако сайтът ти се отваря бавно и не знаеш дали вината е на сървъра или на самия сайт, не гадай и не мигрирай напосоки. Измерваш, после решаваш.

Мога да ти го кажа и аз. Пращаш ми адреса на сайта и ти записвам видео от три до пет минути с три конкретни неща, които могат да бъдат подобрени. Безплатно, без документ и без разговор.

Често задавани въпроси

Влияе ли хостингът на позициите в Google?

Пряко не. Косвено да, чрез скоростта и зареждането на сайта. Бавен отговор от сървъра се отразява на реалните данни за потребителското изживяване, а сайт, който пада често, се обхожда по-рядко. Хостингът сам по себе си не вдига позиции, но лошият хостинг ти ги дърпа надолу.

Става ли безплатен хостинг за фирмен сайт?

Не за дълго. Безплатните планове имат малки лимити на ресурсите и падат точно когато трафикът най-много ти трябва – при кампания или сезонен пик. За сайт, през който минават запитвания или поръчки, цената на платен план е по-малка от цената на изгубен клиент. Друг е въпросът колко е сериозно да се използва безплатен хостинг.

Трябва ли ми CDN, ако сайтът е бавен?

Зависи откъде идват посетителите ти. CDN помага, когато те са географски разпръснати и когато сайтът носи много статични файлове. При българска аудитория и сървър в България обикновено не е решението – причината за бавната работа е другаде и първо нея трябва да намериш.

Трябва ли хостингът и домейнът да са от една фирма?

Не е задължително и има причина да не са. Държиш домейна отделно от хостинга и смяната на доставчика на хостинг става без риск да загубиш контрол върху името на сайта. Удобството на едната фактура не компенсира тази зависимост.